Когато се взрем в ръцете си и видим белезите от ухапванията на прасетатата – тогава си казваме,
че не е трябвало да хвърляме бисери наляво-надясно в прасешките им копани.
За какво ни е било?
Какво ти разбира свиня от кладенчова вода – казал е българският народ.
Очевидно – нищо.
Тези библейски свине не просто реагират на лекомислено хвърлените им нашите съкровища –
те едновременно се вбесяват от факта, че ги имаме и от факта, че им ги предлагаме.
Тъжно е, но е съвсем логично – свинете са си свине.
А наивността ни сме я си я платили, и то скъпо.
Вече го знаем.
Тези святи, скъпи бисери имат своята принадлежност.
Специална, единствена.
Бисерите ни са дарове за Царя на царете.
Там, пред трона, в тронната зала на сърцето ни.
Най-скъпото, което имаме принадлежи на Този, Който даде най-скъпото, което има – за да ни има.
Съкровищата ни са за Него.