Видях го, докато вървях по улицата.
Едно мъничко момченце, наскоро проходило заедно с баща си в бистро на оживена улица.
И както беше до баща си, то изведнъж рязко тръгна към улицата.
Баща му успя да го хване в последния момент, преди да изскочи на улицата.
И не, точно тогава не минаваше кола.
Но действието на детето – което със сигурност не разбираше какво прави – беше много рисково.
И вероятно затова бащата тупна леко малкият си син по дупето. Лекичко и овладяно, но осезаемо.
За да запомни невръстният палавник, че това не беше добра идея.
И че не трябва да я повтаря занапред, защото този път може да преминава кола!
Помислих си, че нерядко по същия начин постъпваме и ние, хората, като неразумни деца.
И че по същия начин Бог ни пази, а понякога ни тупва леко по дупето – за да запомним, че мястото ни не е в опасните за нас места.
"Господ да те благослови и да те опази! Господ да осияе с лицето Си над теб и да ти окаже милост! Господ да издигне лицето Си над теб и да ти даде мир!"
Числа 6:24-26