Стремежът към глобално управление завършва зле.
В генезиса на този стремеж се крие жаждата за слава.
Ето каква е мотивацията на строителите на Вавилонската кула – първият опит за глобализация:
И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. /Битие 11:4/
Има толкова много информация в това едно-единствено изречение.
1. Има призив – „елате“. Призивът е глобален, тъй като по това време всички хора говорят един език.
2. Има план – да се изгради кула до небето. Не просто висока, а до небето!
3. Има цел – целта е власт и слава, в противовес на Създателя.
И в това участват народи, които помнят предците си и помнят потопа!
Които имат свои имена и своя земя! И знаят, че идеята е именно да се разпръснат и да владеят земята, а не да правят пункт за глобално управление!
Но го правят.
Глобализацията е жажда за слава.
Първият път не завърши добре.
Вторият път ще е последният.
И пак ще завърши зле.