„Отвъд доброто и злото“ е заглавие на един от трудовете на Фридрих Ницше – апологет на „свръх-Аза“ и „свръх-човека“. Иначе е починал от сифилис.
Тази книга е претенциозно пустословие, манифестиращо омразата му към Христос.
Наскоро гледах филма „Даяна“, в която пакистанският й любовник оставя цветя след смъртта й заедно с бележка-цитат на поета Руми:
„Отвъд доброто и злото има градина. Ще те чакам там“.
Някъде там, където няма добро и зло – това е мечта, нали?
Изглежда добра мечта. Но е нищо.
Отвъд доброто и злото има единствено нищо.
Вселената е изпълнена с добро и зло.
Нашият свят е изпълнен с добро и зло. Ние сме подвластни на добро и зло.
Виждаме го всекидневно край нас, усещаме го всекидневно вътре в нас.
Това е вечното постановление на Бог, Който ни съветва да изберем живота:
„Призовавам днес небето и земята за свидетели против вас: положих днес пред тебе живот и смърт, благословение и проклятие. Затова избери живота, за да живеете ти и твоето потомство!“
Второзаконие 30:19
Общност от приятели.
Приятели, който съзнателно са избрали живота.