Естественото състояние на света е Бого-центрично.
Каквото и друго да поставите в центъра на тоя свят – ще се срине.
Който и друг да поставите в центъра на своя свят – ще се разочаровате.
И то горчиво.
Този свят не престава с опитите да постави в своя център всичко друго, само не и Христос.
Какви не опити са правени през хилядолетията – други богове, други религии, различни идеологии...
Дори е правен опит в центъра на този свят да бъде поставена религията, уж свързана с името на Христос, но всъщност напълно лишена от Неговото присъствие.
Този период се нарича Средновековие.
Правени са и други опити.
Правен е опит дори самият човек да бъде поставен в центъра – нарича се хуманизъм.
И също не завършва добре – днес го живеем.
Всичко друго поставят в центъра на този свят неговите господари, само не и Христос.
"Камъкът, който отхвърлиха зидарите той стана глава на ъгъла" – Псалми 116:22.
Колкото и да го отхвърлят зидарите, Христос е крайъгълният камък на вечността.
Всичко друго се разпада пред очите ни.