Говорихме си с приятел, върнал се от близка страна.
Спокойно е там, казва. Същите хора, няма някаква разлика, а пък е спокойно. В България е някак нервно, поглежда ме въпросително.
Всички негативни думи, които изговаряме за България имат значение, казвам му в отговор.
Всички негативни думи, които изговаряме за страната си, съседите си, роднините си, самите себе си – тези думи не изчезват. Тези думи се превръща в мрачна духовна реалност около нас.
И не е вярно, че дума дупка не прави. Напротив – прави.
Най-често прави дупки в своите автори.
Словото е творческа сила.
Светът ни е създаден със слово – „И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина.“ /Битие 1:3/.
Словото е във всяко начало, Самият Бог е Слово – „В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог“. /Йоан 1:1/.
Около нас е това, което говорим.
И то не е някаква фалшива позитивистка техника. Това е законът на Словото.
Ако откажем да изговаряме добри неща, които да видим...
Тогава ще виждаме лошите неща, които изговаряме.