От страх Петър се отрече от Христос.
От страх, от малодушие...
„Не го познавам“, каза.
И то не веднъж, а три пъти.
Цели три пъти ученикът имаше възможност да заяви своята принадлежност към Учителя.
Но беше потънал в страх.
Парализиращ, вледеняващ, обезумяващ страх.
В някаква степен, страхът е загуба на съзнание.
И след това дойде осъзнаването на Петър.
Дойде покаянието, дойдоха сълзите.
Предателят Петър се отрече от Христос и затова ученикът Петър трябваше да се отрече от предателството.
И го направи – чрез покаяние.
Покаянието е прошката, която ние самите даваме на себе си – преди прошката от Господ.
Прошката на Бога влиза в сила само ако самите ние преди това си простим – „и прости дълговете ни, както ние ги прощаваме на нашите длъжници“.
И тогава възкръсналият Иисус Христос възстанови своя ученик Петър.
3 пъти го попита дали го обича, така казва Евангелие на Йоан 21:15-17.
Защото любовта възстановява!
Любовта измива срама на страха.
Любовта на Христос е всичко, което ни връща обратно при Бог!