„Няма лошо“ беше доста разпространен израз преди...двайсетина години, да речем.
Някъде в края на 90-те години се употребяваше за щяло и нещяло тази фраза, превърнала се в паразитен израз.
Нещо като днешното „в смисъл“, само дето той е още по-разпространен.
Но специално това „няма лошо“ беше като лексикално потвърждение на победилия либерализъм. Каквото и да се каже – отсреща се чуваше „няма лошо“.
За каквито и отблъскващи неща да се споменеше – „няма лошо“.
Еднополови „бракове“; аборти; дрога – ама разбира се, „няма лошо“.
Само че има лошо – и лошото са резултатите от тези дела.
Смърт, разрушение, празнота и ужас в душите – това е лошо.
„По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини – от репеи?“, пита риторично Христос /Матей 7:16/.
Ще каже някой: „Защо Бог търпи всичко това?“
Любим въпрос. Той има своя отговор: Защото Любовта дълго търпи – за да достигнат хората до спасението чрез Христос.
Божията милост под небето е безкрайна.
Божията справедливост над небето е крайна.