Има ученици, които пропуснаха първият учебен ден тази година.
Те го пропуснаха и миналата година.
Ще го пропуснат и следващата година.
Тези ученици са много – над 25 хиляди на година.
Никога няма да влязат в учебните стаи.
Огромната част от тях са били здрави, нормални деца и е трябвало да се родят.
Но не им е било позволено.
Убити са.
Над 25 хиляди са неродените деца в България. Всяка година.
За благозвучие наричат убийството им аборт.
За успокоение го обявяват за „право на човека“.
Не казват на кой човек е това право и защо неродените бебета да нямат право на живот?
И защо едни вече родени и отдавна пораснали бебета лишават от живот други, беззащитни и малки създания?
Нима не е очевидно, че привържениците на аборта са плод на раждане, а не на аборт?
Защо пожелават на други това, което върху тях самите не е било приложено?
Смърт. Това пожелават. На най-беззащитните – на бебетата в утробите на майките им.
Най-верният съюзник на тази смърт е мълчанието.
Затова трябва да говорим.
В подкрепа на живота.