„Ще стоя тук и ще го посрещна.
Най-много къщата ми да се наводни. Мога да плувам. Къщата ми е тук от 1957 г. Ще стоя тук“.
Тези думи са на обикновен човек от Бахамите в кратко интервю за идващия ураган „Дориан“.
Сравнително млад човек, няма как той да е построил къщата си през 1957 г. Някой друг преди него го е направил. Но този човек сега няма да отстъпи през урагана.
И вода да го залее, може да плува. И къщата му да я залее, той ще остане.
Водата ще се отлее, но той ще остане.
Такива са коравите хора в трудни времена.
Друг го е казал: трудните времена отминават, коравите хора остават.
Това си мислех, докато го слушах.
Вече 7 са загиналите от урагана „Дориан“. Не знам дали той е един от тях.
Но знам, че е останал там и е посрещнал урагана. Не си е тръгнал.
И си мисля за нашия, българския дом. Откога е тук, през какво е минал.
И знам – каквито и урагани да преминават, винаги ще има корави хора, които да останат.
„Защото цялата земя, която виждаш ще дам на теб и потомството ти довека“. Битие 13:15