По Богоявление да се чуят упреци в твърде свободно изказване по отношение на свободата – това хвърля човеку в религиозен уплах.
Как така може някой да си позволи да изкаже свободна критика по отношение на свободата?
Самият въпрос израз на свобода ли е, или е нонсенс? Или е свободен израз на нонсенс?
Когато моралният релавитизъм започне да копнее по абсолютни категории, тогава неминуемо изниква онзи толкова добре познат Пилатовски въпрос: „Що е истина?“
Застанал пред Истината, Пътят и Животът – пред окървавения Иисус, минути преди да разпореди разпъването Му – римският прокуратор Понтий Пилат попита Истината: „Що е истина?“
Един съвсем модерен въпрос. Дори уморено пост-модерен въпрос.
Впрочем, когнитивността не е етична категория. Познавателните способности, които коварството срещу Бог даде на Адам и Ева – те не им донесоха нищо добро.
Интелектът съвсем не се оказа добродетелен в този „прекрасен нов“ свят на страдание и печал, роден от Адам и Ева в техния безумен или – може би, твърде умен – бунт срещу Създателя.
Интелектът не е добродетел сам по себе си.
В противен случай Сатана би се оплакал, че не го признават за едно твърде добродетелно същество.
Засега Сатана активно се оплаква от сатанизиране покрай едни „права на човека“.
„Правата на човека“ като права на злото. То и затова злото е толкова активно чрез платформата на „правата на човека“.
Интелигентни хора са я измислили тази пущина. Интелигентни хора я употребяват днес.
Но колкото и да са интелигентни, тези хора неминуемо се изгубват в своя лабиринт от логически условности и взаимноизключващи се, взаимно отхвърлящи се хипотези, парадигми и пара-мотивирани догми /пара-мотивирани означава финансово вдъхновени/.
Защото логично и безусловно в тази уж безусловно звучаща парадигма на защита на свободата някой друг умен човек би поставил въпроса:
А нима не е част от свободата да поставиш под въпрос смисъла от съществуването на свободата?
Свободата на словото, би отсякъл този умен човек, ако го попитаме коя свобода от всички свободи има предвид. /За свобода на словото са отсичали и глави, ако решим да споменем Йоан Кръстител/.
Защото и най-умният си е малко прост, въпросът е кога ще намери смелост да го признае – поне пред себе си.
Въпросът е кога ще намери смелост да признае, че в този наш виртуализиращ се в геометрична прогресия свят възприятията стават все по-силни от фактите.
Ние решаваме “що е факт“, отсичат възприятията.
„Що е истина“ в тази наша пост-не-реалност?
И защо свободата на словото да не бъде етикетирана като „реч на омразата“ и да не бъде забранена? Защото е нещо лошо? Макар да е всъщност свобода?
И кой решава кое е лошо и кое е добро?
Истина ли е, че монополистите на медийната свобода станаха яростни врагове на свободата на словото? Или не е истина?
Що е истина?
Истина е необходимостта от безусловна истина. Истина е съществуването на абсолютна истина.
Това казва вярата, към която днешната свобода е толкова агресивна. Вярата, към която днешната толерантност е толкова нетолерантна.
Истината носи свободата. Защото:
„Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“. /Това не е откритие на философи – те могат единствено да го интерпретират/.
Това е абсолютна истина, изречена от Истината –
„Аз съм Пътят, Истината и Животът“.
„Аз съм светлината на света“.
„Аз съм хлябът на живота“.
Този абсолютен АЗ, разкрил се пред Мойсей – „Аз съм, Който съм“.
Единствен, Неограничен, Безкраен, Вечен.
Защото дълбоката същност и смисъл на човешкия живот е Личност и си има Име.
Аз съм, Който съм.
Богът-Слово, Който създаде световете и Който създаде и човека.
Богът-Истина.
Бог, Който избра простите неща на този свят, за да засрами мъдрите.
P.S.
С радост ще споделя този текст не само в своя блог, но и в своя Фейсбук профил. Ако не беше блокиран от корпоративните монополисти на медийната свобода, забраняващи свободата на словото. Забраняващи в името на свободата на словото, разбира се.
Но осъзнаването на факта, че самият Бог беше убит по обвинениe в богохулство – ето това носи човеку необходимата доза смирение.
„И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“.
Истината носи свободата.