Уважаеми дами и господа Конституционни съдии,
Утре, 17 юли, Ви предстои да разгледате делото за т.нар. Истанбулска конвенция и – дали утре или след седмица – да се произнесете относно нейната противоконституционност.
Ние, гражданите на България, които през последните 7 месеца отделихме толкова време, енергия, вяра, страст в борбата си срещу Истанбулската конвенция вече казахме мнението си.
Ние казахме мнението си по толкова ясен и непреклонен начин, че политическото лоби, надяващо се да пробута тези „отровни яйца в кадифена опаковка“ беше принудено да спре и да отстъпи.
Ние принудихме тези самозабравили се слуги на брюкселската политическа олигархия да отстъпят и да признаят своето безсилие.
Ние ви изпратихме за разглеждане т.нар. Истанбулска конвенция. Да, именно ние и нашата съпротива.
Ние, гражданите на Република България – християни, мюсюлмани, атеисти, агностици, българи, цигани, турци, арменци – всички ние застанахме като жив щит пред своите семейства, пред своите домове, пред паметта и примера на своите родители и своите баби и дядовци – и не допуснахме да бъде разрушен нашият свещен и неприкосновен храм – семейството от мъж и жена.
Храмът, в който сме провидяни и в който сме заченати.
Храмът, в който сме родени и в който сме израснали.
Храмът, който носим в душите си и който ще предадем на децата си.
Семейство от мъж и жена – и няма друго!
Мъжки и женски пол по рождение – и няма трети!
Полът като биологична категория – и нищо повече!
Никакви налудни либерал-фашистки видения не могат да бъдат превръщани в задължителни за нас юридически норми!
Лудостта и истерията на презадоволените, извратени, дехуманизирани лобистки групи по европейските политически върхове са проблем на обществата, които са ги допуснали.
Ние няма да позволим тази лудост да се разпростре над България и да ни бъде насила наложена и на нас.
Ние няма да жертваме нашия вечен храм – семейството от мъж и жена – заради лудостта на хора, временно сдобили се с власт, вместо с места за настаняване в специализирани психиатрични клиники.
Няма да се отречем от нашата национална държава, само защото тя има проблеми и кривици, за да я предадем на още по-изкривени и проблемни лобита в Брюксел, изплитащи своята задкулисна наднационална власт чрез „Истанбулски“ и други лукави конвенции.
Уважаеми дами и господа Конституционни съдии,
Вие сте пазителите на българската Конституция.
Вие сте положили клетва да защитавате тази Конституция.
Какъвто и да е бил Вашият професионален път до мига, в който сте дали този обет пред България, той е вече зад гърба Ви.
Днес важи единствено Вашият обет да пазите сърцето на българската държавност – Конституцията на Република България.
Ние сме спокойни за Вашето решение – преди всичко защото ние вече сме взели своето решение.
Каквото и да се случва занапред – ние ще отстояваме своята позиция и докрай ще защитаваме храма на семействата ни, наследен от предците ни.
Това е наша историческа отговорност и ние носим тази отговорност.
Днес е часът на Вашата лична историческа отговорност.
Време на изпитание и време на чест.
„България цяла сега вази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ви съзре!“, ако позволите тази уважителна перифраза на народния поет Иван Вазов.
„Венчайте България с лаврови венци!“
Направете ни горди със своето решение!
Направете ни уверени в силата на българската национална институция Конституционен съд на Република България!
Ние, българските граждани, Ви вярваме!
Да живее България!
Бог е с нас!
Александър Урумов,
гражданин на Република България
16.07.2018 г.
Писмото е заведено в деловодството на Конституционния съд на Република България под номер 235-ПГ/16.07.2018 г.