Иванчо е с безцветни очи, премигва нервно и прави, каквото му казват. Слаб мъж на средна възраст, средно висок. Иванчо.
"Влез" - влиза. "Седни" - сяда. "Мини насам" - минава.
Иванчо понякога плаче, но не защото е осъден на доживотен затвор.
Плаче, защото му е мъчно за това, което е направил.
Когато го канят да се срещне с посетители без предварителна заявка, той винаги с готовност идва.
Представяме биографичния роман "Али Безсмъртния" заедно с Али Дини и Иводор Ковачев
Така се видяхме и запознахме с Иванчо - едно от най-безпомощните създания от мъжки пол, което човек може да срещне.
Срещаме се в Ловешкия затвор, където никой не би искал да бъде.
Имам чувството, че и надзирателите не биха искали да бъдат, но чувството понякога лъже.
Сигурно и чувството на жената на Иванчо я е подлъгало, когато му казала, че Иванчо е толкова некадърен и толкова за нищо не става, че и това бебе в количката не е от него.
Тя така си говорела на Иванчо, защото той обикновено не реагирал. Според надзирателите, той знаел, че жена му била известна с палавото си поведение, но никога не й правел проблеми за това. Както и за което и да е друго.
Не се криела, не смятала, че е нужно. Не й пукало от един такъв среден на ръст, с безцветни очи Иванчо.
Но когато му казала, че е толкова некадърен и толкова за нищо не става, че и това бебе не е от него, Иванчо станал.
Взел бебето в ръце и го ударил с всичка сила в земята.
Иванчо излежава доживотен затвор за убийство.
Бебето е в гробищата.
Жена му е на свобода.
Джендърите пък вероятно са записали това убийство в графата "домашно насилие" и с радост са го развявали като знаме на дъгата и посегателство срещу свободата. За джендърите е важнаа доктрината, а не реалността и живота на децата. Иначе защо ще налагат джендър-идеологията.
Джендърите най-вероятно са изпратили този случай да се добави към глобалната статистика на ООН за правата на човека.
Нищо, че никой не знае за подробностите около този случай.
И нищо, че сред страните-членки на Комитета по правата на човека в ООН е Саудитска Арабия, в която се извършват ужасяващи престъпления срещу правата на човека.
Но какво е едно лицемерие, ако няма глобален характер?
Либералната лудост има мащабни измерения. Тя не се занимава с дребни случаи като този на Иванчо.
За разлика от Ловешкия затвор.